Вход



* * *

Търсим напористи и пробивни хора за набиране на реклами за списанието. 
50 % комисионна!
Повече подробности - тук.

---------------------------------

---------------------------------

Eдинственото у нас специализирано списание Ваш консултант по всички въпроси свързани с използването на европейските средства.

---------------------------------

 

 

 

 

---------------------------------

Jooble

Обяви за работа

---------------------------------

Списание „Човешки ресурси”

на 25 години!

Проект PLEASE 
“Please Let Enjoy a Seniors Experience” (699512) 
по програма COSME (2014-2020)
 

По проект PLEASE са разработени учебни модули за екскурзоводи и туристи от третата възраст,
които биха искали сами да организират своето пътуване
Материалите са достъпни на следниясайт.
http://pleaseproject.eu/e-learning/ 
Регистрацията на сайтът ще Ви отнеме 2 минПриятнизанимания!

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

За да изтеглите сборника кликнете върху изображението над този текст!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Брой 5/2016


  Брой 6/2016

   
 Брой 3-4/2016      Брой 5/2016


Брой 2/2016 

Брой 1/2016

Брой 10/2015

Брой 9/2015

Брой 7/2015

Брой 8/2015

altБрой 5/2015

 Брой 6/2015

altБрой 2/2015

 altБрой 3-4/2015

altБрой 10/2014

alt
Брой 1/2015 

Брой 8/2014Брой 8/2014

altБрой 9/2014 

altБрой 4/2014

altБрой 7/2014

altБрой 2/2014

alt
Брой 3/2014 

altБрой 10/2013

altБрой 1/2014 

altБрой 8/2013

altБрой 9/2013

alt
Брой 6/2013

altБрой 7/2013

alt
Брой 3/3013

altБрой 4-5/2013

alt
Брой 1/2013

alt
Брой 2/2013







 

БРОЙ 7/2016

ЮБИЛЕИ

ОРГАНИЗАЦИОННИЯТ ТАЛАНТ, ИНОВАТОРЪТ,
АКАДЕМИК Д-Р ГАНЧО ПОПОВ НА 85 ГОДИНИ


Проф., дфн., д-р ист. Нако Стефанов

На 5 май 2016 г. се навършиха 85 години от рождението на иноватора и организационния талант, акад. д-р Ганчо Попов
Роден е на 5.05.1931 г. в с. Крушуна, Ловешко. Учи в елитната за времето си Втора мъжка гимназия в София, след което завършва Стопанската академия „Димитър А. Цанов” в Свищов през 1954 г. През 1978 г. защитава дисертация на тема „Оценка на научните кадри”, с което на практика открива ново научно-практическо направление в управленската наука и практика у нас - оценката и управлението на кадровия потенциал в България.
Оттук нататък посвещава своите творчески усилия и професионалния си академичен живот на попрището, свързано с управление на човешките ресурси и преди всичко с оценката на дейността на сътрудниците в организациите. По тази тема има присъдено научно звание ст.н.с. II степен, за което подготвя хабилитационен труд на тема „Управление на научните кадри” през 1981 г. Необходимо е да отбележим, че научна степен и научно звание по въпросите на оценката и управлението на кадровия потенциал в България се присъждат за първи път у нас.

ЖИТИЕ И ТВОРЧЕСТВО СЪС ЗАВЕТА НА ПРЕДЦИТЕ

Академик д-р Ганчо Попов

РОДЪТ, РОДОВАТА ПАМЕТ
Всеки, появил се на белия свят, носи гена на своя род, на своите предци. Както наследява кръвта и гена на предците си, така човек наследява знанието и мъдростта им.
Като опознаваме своя род, своите предци, тяхната история, успехи и несполуки, ние разбираме колко усилия, кръв, пот и сълзи са вложили те. Като продължители на рода и родовата памет, ние носим обета да продължим тяхното дело.
Моят прадядо, свещеник Иван Димитров Токмаков, е инициатор за построяване на църква. Дядо ми, свещеник Ганчо Иванов Попов, е създал инициативен комитет за изграждане на съвременно за онова време училище, а баща ми, свещеник Иван Ганчев Попов, е сред строителите на читалищен дом в родното село Крушуна.
Това е моята родова памет и заветът на моите деди. И аз не мога да поема друг път, освен техния път на родолюбиви творци на съвременна България.
Родовата памет за мен е зов, който казва „Бъди достоен син на своите предци” и пита достоен ли си!

ОТКЪДЕ ИДВАМ
Дядо Анчо е имал седем дъщери и един син, а дядо Ганчо – четирима сина и две дъщери, но в края на краищата преди да ръкоположат баща ми за свещеник, той трябва да е семеен.
Не знам, не съм подпитвал майка ми и баща ми дали като млади са имали взаимни обещания и чувства. Възможно е. Възможно е също дядо Анчо като кмет на село Крушуна и дядо Ганчо като свещеник да са имали думата. така е било в ония времена. Според традициите на село Крушуна, кметът и свещеникът дигнали голяма сватба. И така, дъщерята на дядо Анчо -  Денка и синът на дядо поп – Иван, се оженили и създали семейство.

НА БЕЛИЯ СВЯТ
Как съм се пръкнал на белия свят? Пети май е във вторник, а Гергьовден е в сряда, на шести май. Дядо поп, моят дядо Ганчо, като свещеник, няма право да блажи, да яде агнешко в сряда и затова агнето се коли във вторник. Понеже семейството e голямо и свещеникът е в центъра на вниманието на селото, се коли голямо агне. Старинната,   съществуваща и до днес пещ пред къщата, се опалва с много дърва. Майка ми, вече в 9 месец, приготвя агнето, зашива го, пещта опалена, вдига тавата с 25 килограмовото агне, мята го вътре и по отвора на пещта се поставя плоча, която се залепва по краищата с глина. В този момент чувства болки, бяга в къщи и ме ражда за пет минути. Няма акушерка, няма никой. Раждането е внезапно и кърмата не идва веднага. Занасят ме при леля Кръстина, която ме закърмя. Тя току що е родила  момиченце Калина. С нея се имаме като млечни брат и  сестра. Калина е хубава, най-хубавото момиче, което познавах. Ожени за един строен офицер, Димо. Тяхната дъщеря – Таня е хубава като майка си, стройна като баща си, стройна и чаровна. Тя в момента е на отговорен пост, уважавана в обществото дама.
Гергьовден е голям празник. Призори, всички отиват в гората, берем люляци, цветя, кичим дворовете с гергьовски венци. Агнето се освещава, кичи се с венец. През пролетта всичко е потънало в зеленина, поляните се покриват с червени горски божури,  в първите дни на пролетта красотата е навсякъде. Хората се радват и любуват.
Първоначално ме кръстили Герган, но по-късно променили името ми на Ганчо -  на дядо ми Ганчо.